Мартин Карбовски: Върни парите, кучко!
Автор Мартин Карбовски, lentata.com
Заместник-министър е и е жена.
Дава изявление в утринен блок.
Докато приказва и се усмихва, водещият Хекимян се пресяга към нея под прожекторите, над масата и я зашлевява с опакото на ръката си, след това тежко сяда на стола си и се отпуска.
Зрителите не са сигурни какво се е случило.
Може би се е случило това, което би трябвало.
Когато властта става нагла, електоратът би трябвало да я удря.
Навсякъде по света, някой в преразход на бюджетни средства незабавно, но незабавно се покайва, съжалява, връща пари, дава оставки и е разследван.
Когато някой си прави екскурзия до интернационалните конгреси, до момента в който майки с деца седят на палатка пред Народното събрание - незабавно изчезва от политиката и отива в манастир. Дори да е почтен, даже да е измамен, даже да е Исус.
Когато тия деца са с увреждания, прегрешението става тежък, нетърпим. Деца, заболели и живеещи със 120 лв. би трябвало да влязат в ситуацията на ехидната министърка, че “форумът бил доста значим, а билетът платен в последния миг, а тематиката за първа класа е дребнотемие... ”
Когато никой не ги бие даже с думи, те ще крадат и крадат от най-слабите, най-болните и обречените.
Когато някой желае бон звук и възпитано водене на диалога в едно студио, той би трябвало да е чист като сълза, работещ като вол за тия заболели деца и цялостен с емпатия като монахиня измежду прокажени.
На наглите би трябвало жестоко, стресиращо, твърдо и грубо да им се каже какво желаеме от тях в този безоблачен ден, когато всеки, който няма дете с увреждане благодари на Бога точно, че няма дете с увреждания. Но другите?
Трябва да им се каже - върни парите, кучко. Веднага.
Защо сме общителни с публично назначените ни за крадци, за какво сме деликатни към взломаджиите по време на обира, за какво, за какво?
Защо, бе, Антоне, не я удари? Защо още се държим възпитано на място, където кражбата се оправдава с покачване на плещи?
Върни парите, кучко. Нямаме време за любезности, разбери.
Заместник-министър е и е жена.
Дава изявление в утринен блок.
Докато приказва и се усмихва, водещият Хекимян се пресяга към нея под прожекторите, над масата и я зашлевява с опакото на ръката си, след това тежко сяда на стола си и се отпуска.
Зрителите не са сигурни какво се е случило.
Може би се е случило това, което би трябвало.
Когато властта става нагла, електоратът би трябвало да я удря.
Навсякъде по света, някой в преразход на бюджетни средства незабавно, но незабавно се покайва, съжалява, връща пари, дава оставки и е разследван.
Когато някой си прави екскурзия до интернационалните конгреси, до момента в който майки с деца седят на палатка пред Народното събрание - незабавно изчезва от политиката и отива в манастир. Дори да е почтен, даже да е измамен, даже да е Исус.
Когато тия деца са с увреждания, прегрешението става тежък, нетърпим. Деца, заболели и живеещи със 120 лв. би трябвало да влязат в ситуацията на ехидната министърка, че “форумът бил доста значим, а билетът платен в последния миг, а тематиката за първа класа е дребнотемие... ”
Когато никой не ги бие даже с думи, те ще крадат и крадат от най-слабите, най-болните и обречените.
Когато някой желае бон звук и възпитано водене на диалога в едно студио, той би трябвало да е чист като сълза, работещ като вол за тия заболели деца и цялостен с емпатия като монахиня измежду прокажени.
На наглите би трябвало жестоко, стресиращо, твърдо и грубо да им се каже какво желаеме от тях в този безоблачен ден, когато всеки, който няма дете с увреждане благодари на Бога точно, че няма дете с увреждания. Но другите?
Трябва да им се каже - върни парите, кучко. Веднага.
Защо сме общителни с публично назначените ни за крадци, за какво сме деликатни към взломаджиите по време на обира, за какво, за какво?
Защо, бе, Антоне, не я удари? Защо още се държим възпитано на място, където кражбата се оправдава с покачване на плещи?
Върни парите, кучко. Нямаме време за любезности, разбери.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ